Приятелю
В очите ти чета тъга
Живот забулен
с тънка пелена от тайни
Случайности
Абсурди и стечения
Една прочетена съдба
Една изстрадана любов
Една несбъдната мечта – не изживяна
Една жена желана,
далечна,
недокосната
и недостъпна...
И много, много пламък
Много жар
Един живот във план...
със много въпросителни
Една несигурност,
в сигурността
Едно перде,
прикриващо, отчайваща самотност
Една душа достигнала до Ада
и върнала се,
да добави още болка
и още да пострада
Да хвърли заровете
за пореден път,
дано пък този... да е на печалба
във живота...
Приятелю... Приятелю!
Живей го!
Живей го тоз живот!
Не го третирай, като банка
Не го харчи, като
подхвърлена, монета чужда
Живей го с мисъл
и се наслаждавай
на всеки миг
На всеки слънчев лъч
На всяка капка дъжд
На малката снежинка
Дори на бурята
с грамотевичен глас...
Зарадвай се на тоз живот!
Подай му пламък!
Гори във него, а не тлей...
Дори понякога да се налага,
на колене и лакти,
във калта да лазиш
Зарадвай му се!
От душа и от сърце
Че днес го има!
Утре...
Утре може да го няма...
Valentina Mitova
12/11/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
