8.10.2006 г., 11:11

Приятелю , не ме разбра *

1.6K 0 25

Мой приятелю, недей тъжи,

не ме осъждай с поглед строг.

Не съм изричала към теб лъжи.

Защо ли днес си така жесток?

 

Обичам те  и ти го показвам,

а ти защо се плашиш от това.

Нима с приятелството смазвам

и наранява те на една жена зова.

 

Но не като жена и като любима

изричам „страшните„  думи две.

Казвам ти ги, защото не подмина

дори един от трудните ми мигове.

 

До мен беше, своята ръка ми даде

като добър приятел с мен се държа,

но днес приятелството ни предаде.

Защо? До толкова ли само издържа?

 

Нима забрави: "обичам те" мълвим

на много хора близки до сърцето.

Дори когато не говорим на любим,

изричаме ги, с радост на лицето.

 

Добре, аз няма да ти казвам вече:

„Обичам те приятелю, бъди до мен”.

Щом тези думи в срам ги ти облече,

без глас ще ти ги пращам всеки ден.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса и ме грабна,защото преживявам нещо такова и е много тежко... браво! 6
  • Благодаря Насе от сърце.
    (с едно голямо извинение
    за огромното закъснение)

    Благодаря и на вас
    Наталия и Ванина!
    Казвам ви в среднощен час -
    приятелство е трудна тема

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Много позната темахареса ми стиха ти!
  • приятелство?????6666666666666666666666666666666666666666666666
  • наи-тежко е да те предаде приятел!Много ме трогна твоето стихотворение,защото мен много хора са ме предавали и на любовта ми обръщат гръб!Жестоко е и...БОЛИ!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...