Мой приятелю, недей тъжи,
не ме осъждай с поглед строг.
Не съм изричала към теб лъжи.
Защо ли днес си така жесток?
Обичам те и ти го показвам,
а ти защо се плашиш от това.
Нима с приятелството смазвам
и наранява те на една жена зова.
Но не като жена и като любима
изричам „страшните„ думи две.
Казвам ти ги, защото не подмина
дори един от трудните ми мигове.
До мен беше, своята ръка ми даде
като добър приятел с мен се държа,
но днес приятелството ни предаде.
Защо? До толкова ли само издържа?
Нима забрави: "обичам те" мълвим
на много хора близки до сърцето.
Дори когато не говорим на любим,
изричаме ги, с радост на лицето.
Добре, аз няма да ти казвам вече:
„Обичам те приятелю, бъди до мен”.
Щом тези думи в срам ги ти облече,
без глас ще ти ги пращам всеки ден.
© Анета Саманлиева Всички права запазени