Приютени дни
Пресъхна стомната на рафта,
Извора затлачен позатихна.
Вечност откакто съм те чакала
отиваща нататък към нищото.
Отбелязвам времето в сърцето си,
чертая знаци по тях да ме намериш.
Завързвам три надежди в дрехата
разпъната на човешката ти милост.
Долитат и отлитат птиците
нахранени с душевните трохици.
В шепи приютявам дните си,
които ми остават да обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
