Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.
Как омагьосваха с тайна внушителност
звездните глътки, които отпих.
Седнала в скута ти, с плаха решителност
аз на сърцето си устните впих.
Помня – събличаше ласки дантелени
с женска отдаденост всяка вълнá.
Чувствата свои морето застели ни.
А Персеидите ярки зърна ...