Приз за поддържаща роля
Пееше пясъкът. Ти ли догони ме?
Нашият дъх нарисува кубе.
Пак прожектира в душата ми споменът
снимки от цъфнало лятно небе.
Как омагьосваха с тайна внушителност
звездните глътки, които отпих.
Седнала в скута ти, с плаха решителност
аз на сърцето си устните впих.
Помня – събличаше ласки дантелени
с женска отдаденост всяка вълнá.
Чувствата свои морето застели ни.
А Персеидите ярки зърна
от броеницата юлска закичиха
на тъмносиния нощен ревер.
Тръгна си, без да прошепнеш "Обичам те!",
с приз за поддържаща роля – Аскеер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
