29.02.2008 г., 15:41

Признание

1.5K 0 2

Кое е това, което ме кара

да съм толкова сияйна

и щастлива...?

Да, това си ти...!

Този, когото чаках...

Този, който кара сърцето ми

да бие лудо и кръвта ми

да бушува от страст...

Искам всяка минута

да бъде прекарана с теб...

Предадох сърцето си...

Бях му обещала, че няма

да го дам на никого...

Сега то е твое, но не съжалявам...

Озаряваш всеки мой ден.

Караш звездите да

блестят в очите ми...

Искаш да ти повтарям,

че те обичам...

Но за обичта ми към теб

и думите не стигат...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герито Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...