G3RI7O1 (Герито) G3RI7O1 (Герито)
7
Feb 29, 2008, 3:41 PM

Признание

  Poetry
1.5K 0 2

Кое е това, което ме кара

да съм толкова сияйна

и щастлива...?

Да, това си ти...!

Този, когото чаках...

Този, който кара сърцето ми

да бие лудо и кръвта ми

да бушува от страст...

Искам всяка минута

да бъде прекарана с теб...

Предадох сърцето си...

Бях му обещала, че няма

да го дам на никого...

Сега то е твое, но не съжалявам...

Озаряваш всеки мой ден.

Караш звездите да

блестят в очите ми...

Искаш да ти повтарям,

че те обичам...

Но за обичта ми към теб

и думите не стигат...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герито All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0