Признание
Очите ти докосват ме с любов,
с нея ме извайваш победена,
тъгата вика ме с протяжен зов,
а аз до немощ чак съм изгорена...
Ти помирисваш моите коси,
очите ми целуваш незабравен,
насън, целувам твоите очи,
но ликът ми в сълзите си е удавен...
Боли, ах как боли забитата стрела,
с която някакъв Амур ме нарани,
сега сърцето ми под лявата гърда,
за твоето сърце безрадостно кърви...
... но това е любовта, уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени
