Feb 7, 2010, 11:59 AM

Признание 

  Poetry » Love
716 0 5

          Очите ти докосват ме с любов,
        с нея ме извайваш победена,
         тъгата вика ме с протяжен зов,
        а  аз до немощ чак съм изгорена...

       Ти помирисваш моите коси,
       очите ми целуваш незабравен,
        насън, целувам твоите очи,
        но ликът ми в сълзите си е удавен...

        Боли, ах как боли забитата стрела,
        с която някакъв Амур ме нарани,
        сега сърцето ми под лявата гърда,
        за твоето сърце  безрадостно кърви...
         ... но това е любовта, уви...

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??