Feb 7, 2010, 11:59 AM

Признание

  Poetry » Love
1.1K 0 5

          Очите ти докосват ме с любов,
        с нея ме извайваш победена,
         тъгата вика ме с протяжен зов,
        а  аз до немощ чак съм изгорена...

       Ти помирисваш моите коси,
       очите ми целуваш незабравен,
        насън, целувам твоите очи,
        но ликът ми в сълзите си е удавен...

        Боли, ах как боли забитата стрела,
        с която някакъв Амур ме нарани,
        сега сърцето ми под лявата гърда,
        за твоето сърце  безрадостно кърви...
         ... но това е любовта, уви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....