Признание
Любима, обичам те, признавам, много!
От първи поглед ми допадна.
И моля те, не ме поглеждай строго,
за разбиране душата ми е жадна.
Обичам те! Та как би било инак?
Ти хубава си, млада и добра.
И много бих желал да можех
любов да ти дарявам вместо стих.
Макар и в тяло застаряващо,
душата ми крещи: - Живей ми се!
Нужда имам от любов изпепеляваща,
тогава съм щастлив и пей ми се!
Аз знам, че туй сега е невъзможно,
не храня никакви илюзии!
Защо в живота тъй е сложно?
На практика съм влюбен в две жени.
Едната в спомените ми остана,
но още в сънищата се завръща.
А другата е любовта ми най-голяма!
Уви! На моята любов тя не отвръща.
Тез две жени една душа споделят.
(Наистина! Това си ти самата.)
Не бих могъл да искам да се разделят,
защото с времето едната стана другата.
Прости ми, ако те разочаровам,
до мен ли си – тогаз ми се живее.
Ръка приятелска на теб подавам
и нека заедно да се посмеем.
Едно ще ти призная мила,
завинаги ще си останеш в мен!
Да ти отправя бих желал покана,
да споделиш живота си отново с МЕН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Минко Андонов Всички права запазени
