Признание
Не казвай нищо, просто любов е,
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!
Ето, казах го, вече съм свободна...
Не нося оковите на това мълчание.
И във вечер, като пропаст бездънна,
аз ще откривам отново сияние.
Ще светя със сиянието на таз зорница,
огряла небесната ни арка.
На чувствата си няма да бъда мъченица,
крия в себе си силата на нестинарка!
Из слънчеви жарави ще газя
и туй, що за човека е незримо...
Аз всеки твой охулник ще намразя,
пазейки чувството неутолимо!
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!
Ето, казах го, вече съм свободна...
Не нося оковите на това мълчание.
И във вечер, като пропаст бездънна,
аз ще откривам отново сияние.
Ще светя със сиянието на таз зорница,
огряла небесната ни арка.
На чувствата си няма да бъда мъченица,
крия в себе си силата на нестинарка!
Из слънчеви жарави ще газя
и туй, що за човека е незримо...
Аз всеки твой охулник ще намразя,
пазейки чувството неутолимо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
