justcloi (Златина Петрова) justcloi (Златина Петрова)
32
Mar 29, 2007, 11:45 AM

Признание

  Poetry
945 0 2
Не казвай нищо, просто любов е,
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!

Ето, казах го, вече съм свободна...
Не нося оковите на това мълчание.
И във вечер, като пропаст бездънна,
аз ще откривам отново сияние.

Ще светя със сиянието на таз зорница,
огряла небесната ни арка.
На чувствата си няма да бъда мъченица,
крия в себе си силата на нестинарка!

Из слънчеви жарави ще газя
и туй, що за човека е незримо...
Аз всеки твой охулник ще намразя,
пазейки чувството неутолимо!




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0