Признание

Mar 29, 2007, 11:45 AM

Poetry

647 0 2

Не казвай нищо, просто любов е,
не търся отклик, ни споделеност...
Както казваш ти: Нареждат отгоре!
И трябваше да се реша на тази откровеност!

Ето, казах го, вече съм свободна...
Не нося оковите на това мълчание.
И във вечер, като пропаст бездънна,
аз ще откривам отново сияние.

Ще светя със сиянието на таз зорница,
огряла небесната ни арка.
На чувствата си няма да бъда мъченица,
крия в себе си силата на нестинарка!

Из слънчеви жарави ще газя
и туй, що за човека е незримо...
Аз всеки твой охулник ще намразя,
пазейки чувството неутолимо!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Trepach (Юлиан Владимиров)

2007-03-30T11:18:07+03:00

"Ще светя със сиянието на таз зорница..."
Чудесни стихове!!!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-03-29T12:34:00+03:00

Просто е любов!
Поздрави от мен!