21.02.2006 г., 17:25

Признание

1K 0 6

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!

А какво съм аз без ней?
Самотно цвете,нейде сред гората
и само с любовта възраждам се
и откривам топлината!!!

Като слънцето си ти за мене,
без теб замръзвам аз от самота
и сърцето мое пак зове:
"Моля те,повярвай в мен!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • почвам вече да си мисля, че не всичко написано от теб е споделена поезия, а че лирическата ти присъствува и като художествена образност, просто защото не мога да си представя толкова много чувственост, в такова крехко създание!!!
  • Животът е любов и любовта е живот!!!Харесва ми!
  • мерси.много благодаря за коментарите!
  • Много хубаво! Именно "остарялата" думичка "ней" според мен създава много приятно чувство от стихотворението.
  • Много е хубаво, Стеф! Избягвай остарели думички като 'ней', иначе всичко е много хубаво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...