21.02.2006 г., 17:25

Признание

1K 0 6

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!

А какво съм аз без ней?
Самотно цвете,нейде сред гората
и само с любовта възраждам се
и откривам топлината!!!

Като слънцето си ти за мене,
без теб замръзвам аз от самота
и сърцето мое пак зове:
"Моля те,повярвай в мен!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • почвам вече да си мисля, че не всичко написано от теб е споделена поезия, а че лирическата ти присъствува и като художествена образност, просто защото не мога да си представя толкова много чувственост, в такова крехко създание!!!
  • Животът е любов и любовта е живот!!!Харесва ми!
  • мерси.много благодаря за коментарите!
  • Много хубаво! Именно "остарялата" думичка "ней" според мен създава много приятно чувство от стихотворението.
  • Много е хубаво, Стеф! Избягвай остарели думички като 'ней', иначе всичко е много хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...