Feb 21, 2006, 5:25 PM

Признание

  Poetry
1K 0 6

Пред теб стоя с треперещи ръце,
сърцето свива се от страх,
че можеш да отхвърлиш любовта,
а тя без теб не може да живее!

А какво съм аз без ней?
Самотно цвете,нейде сред гората
и само с любовта възраждам се
и откривам топлината!!!

Като слънцето си ти за мене,
без теб замръзвам аз от самота
и сърцето мое пак зове:
"Моля те,повярвай в мен!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

  • почвам вече да си мисля, че не всичко написано от теб е споделена поезия, а че лирическата ти присъствува и като художествена образност, просто защото не мога да си представя толкова много чувственост, в такова крехко създание!!!
  • Животът е любов и любовта е живот!!!Харесва ми!
  • мерси.много благодаря за коментарите!
  • Много хубаво! Именно "остарялата" думичка "ней" според мен създава много приятно чувство от стихотворението.
  • Много е хубаво, Стеф! Избягвай остарели думички като 'ней', иначе всичко е много хубаво!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...