Признание
Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули. И те обиквах - по-силно от мисъл, с всичките свои безброй молекули. Милвах косата ти - нежна пшеница, вейната приказно в тиха прохлада. И радостта ми, че имам сестрица будеше сутрин земята - по-млада. Чудо, унесено в напева люлчин, свело ресници над поглед прекрасен. Дъхче вълшебство, мъдро светулче, сладко знамение - всичко това си! Нищо, че взирам се с празна надежда и че сега си условно далече. Днес през една раковина крайбрежна чувам смеха ти и пулса сърдечен. Може безтебие в миг да нагарча, но не изтривам сълзата пролята. И те прегръщам с копнеж на глухарче, литнало волно, отвъд Необята. 18.06.14
слънчево зайче по юнските скули. И те обиквах - по-силно от мисъл, с всичките свои безброй молекули. Милвах косата ти - нежна пшеница, вейната приказно в тиха прохлада. И радостта ми, че имам сестрица будеше сутрин земята - по-млада. Чудо, унесено в напева люлчин, свело ресници над поглед прекрасен. Дъхче вълшебство, мъдро светулче, сладко знамение - всичко това си! Нищо, че взирам се с празна надежда и че сега си условно далече. Днес през една раковина крайбрежна чувам смеха ти и пулса сърдечен. Може безтебие в миг да нагарча, но не изтривам сълзата пролята. И те прегръщам с копнеж на глухарче, литнало волно, отвъд Необята. 18.06.14
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Белчева Всички права запазени
