19.11.2015 г., 18:35 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
559 0 3
Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница,
вейната приказно в тиха прохлада.
И радостта ми, че имам сестрица
будеше сутрин земята - по-млада.
Чудо, унесено в напева люлчин,
свело ресници над поглед прекрасен.
Дъхче вълшебство, мъдро светулче,
сладко знамение - всичко това си!
Нищо, че взирам се с празна надежда
и че сега си условно далече.
Днес през една раковина крайбрежна
чувам смеха ти и пулса сърдечен.
Може безтебие в миг да нагарча,
но не изтривам сълзата пролята.
И те прегръщам с копнеж на глухарче,
литнало волно, отвъд Необята.
 
18.06.14

© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна лирика. Произведението е направо вълшебно. Нямам думи
  • Красота!!! Насладих се!!!
  • Много си силна в чистата лирика. Особено когато не е посветена на един конкретен човек. Омагьосващо пишеш, ladyinblack. Достави ми върховна наслада, за която ти благодаря от сърце! Този сайт отчаяно се нуждае от прекрасните ти стихове, както и аз.
Предложения
: ??:??