ladydream77hush (Милена Белчева)
53 67
Nov 19, 2015, 6:35 PM

Признание 

  Poetry » Love
562 0 3
Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница,
вейната приказно в тиха прохлада.
И радостта ми, че имам сестрица
будеше сутрин земята - по-млада.
Чудо, унесено в напева люлчин,
свело ресници над поглед прекрасен.
Дъхче вълшебство, мъдро светулче,
сладко знамение - всичко това си!
Нищо, че взирам се с празна надежда
и че сега си условно далече.
Днес през една раковина крайбрежна
чувам смеха ти и пулса сърдечен.
Може безтебие в миг да нагарча,
но не изтривам сълзата пролята.
И те прегръщам с копнеж на глухарче,
литнало волно, отвъд Необята.
 
18.06.14

© Милена Белчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасна лирика. Произведението е направо вълшебно. Нямам думи
  • Красота!!! Насладих се!!!
  • Много си силна в чистата лирика. Особено когато не е посветена на един конкретен човек. Омагьосващо пишеш, ladyinblack. Достави ми върховна наслада, за която ти благодаря от сърце! Този сайт отчаяно се нуждае от прекрасните ти стихове, както и аз.
Random works
: ??:??