Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.
И те обиквах - по-силно от мисъл,
с всичките свои безброй молекули.
Милвах косата ти - нежна пшеница,
вейната приказно в тиха прохлада.
И радостта ми, че имам сестрица
будеше сутрин земята - по-млада.
Чудо, унесено в напева люлчин,
свело ресници над поглед прекрасен.
Дъхче вълшебство, мъдро светулче,
сладко знамение - всичко това си! ...