Признание

19 нояб. 2015 г., 18:35

Поэзия » Любовная

541 0 3

Чаках те девет лета, но яви се -
слънчево зайче по юнските скули.

И те обиквах - по-силно от мисъл,

с всичките свои безброй молекули.

Милвах косата ти - нежна пшеница,

вейната приказно в тиха прохлада.

И радостта ми, че имам сестрица

будеше сутрин земята - по-млада.

Чудо, унесено в напева люлчин,

свело ресници над поглед прекрасен.

Дъхче вълшебство, мъдро светулче,

сладко знамение - всичко това си!

Нищо, че взирам се с празна надежда

и че сега си условно далече.

Днес през една раковина крайбрежна

чувам смеха ти и пулса сърдечен.

Може безтебие в миг да нагарча,

но не изтривам сълзата пролята.

И те прегръщам с копнеж на глухарче,

литнало волно, отвъд Необята.

18.06.14

kirpanov (Кирил Панов)

2015-11-28T12:56:53+02:00

Прекрасна лирика. Произведението е направо вълшебно. Нямам думи
nezemna (Неземна)

2015-11-20T17:20:59+02:00

Красота!!! Насладих се!!!
vega666 (Младен Мисана)

2015-11-19T21:51:42+02:00

Много си силна в чистата лирика. Особено когато не е посветена на един конкретен човек. Омагьосващо пишеш, ladyinblack. Достави ми върховна наслада, за която ти благодаря от сърце! Този сайт отчаяно се нуждае от прекрасните ти стихове, както и аз.