voda (Елица Ангелова)
586 14113
17.05.2008 г., 6:39 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
740 0 21

Не искам, но така се получава:

по някакъв неотменим закон,

везната все към тебе натежава -

все ти товара мъкнеш. Като кон.

 

"Естествено е!" - казваш и ми смигаш.

Но в мен се трупа тежест от вина,

че няма никога да те настигна,

ще бъда вечно слабата жена.

 

И колкото да слагам на везните,

те няма да се наклонят към мен.

Оставам си завинаги длъжница.

Дано поне да радвам твоя ден!

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??