Признание
Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш.
Но в мен се трупа тежест от вина,
че няма никога да те настигна,
ще бъда вечно слабата жена.
И колкото да слагам на везните,
те няма да се наклонят към мен.
Оставам си завинаги длъжница.
Дано поне да радвам твоя ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
