Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш.
Но в мен се трупа тежест от вина,
че няма никога да те настигна,
ще бъда вечно слабата жена.
И колкото да слагам на везните,
те няма да се наклонят към мен.
Оставам си завинаги длъжница.
Дано поне да радвам твоя ден!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
