Не искам, но така се получава:
по някакъв неотменим закон,
везната все към тебе натежава -
все ти товара мъкнеш. Като кон.
"Естествено е!" - казваш и ми смигаш.
Но в мен се трупа тежест от вина,
че няма никога да те настигна,
ще бъда вечно слабата жена.
И колкото да слагам на везните,
те няма да се наклонят към мен.
Оставам си завинаги длъжница.
Дано поне да радвам твоя ден!