4.08.2024 г., 10:29

Признавам си без бой

443 0 0

 

Мислите си ги споделям

без значение дали

има полза в тях, или

мъдрост капчица в тях нямам.

 

Тоест, даже шашкании,

ръся като дъжд небесен

и ви лъжа, че са песен

пълна с много умнотии.

 

Е, признах си и без бой,

а пък вие му мислете

дето мене ме четете,

дали пуйетче съм от сой :0))

 

15.05.2024.

 

___

От поредицата ми "Пуйезия, пуйети и пуйетеси".

_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...