10.02.2012 г., 12:50

Призрак

832 1 2

Сега аз те гледам как страдаш

и нищо не мога да направя.

Сега аз те гледам как пропадаш

и искам да се върна, но не мога.

 

Сега аз съм дух и те гледам от небето,

и те гледам ден и нощ оттам.

И дори сега - след толкова години на небето,

аз мисля за тебе само.

 

Боли ме, като те гледам, че страдаш за мен,

боли ме, че не мога нищо аз да сторя.

Сега към всеки си студен

и не мога да видя усмивката твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...