След всеки път когато с теб се разделим,
и кажем си довиждане, до нови срещи.
Жадувам сладки мигове да споделим
и да ме сгряват спомени горещи.
Когато в мрака ме оставяш сам,
мечтая си как нощем ти ме посещаваш.
Безплътен призрак под брачният юрган-
с красив и буен огън ме даряваш.
Така сънувам чак до сутринта-
потъвам в тоя сладък сън.
Не знаеш как боли реалността,
когато слънцето изгрее вън.
© Joakim from the grave Всички права запазени