След всеки път когато с теб се разделим,
и кажем си довиждане, до нови срещи.
Жадувам сладки мигове да споделим
и да ме сгряват спомени горещи.
Когато в мрака ме оставяш сам,
мечтая си как нощем ти ме посещаваш.
Безплътен призрак под брачният юрган-
с красив и буен огън ме даряваш.
Така сънувам чак до сутринта-
потъвам в тоя сладък сън.
Не знаеш как боли реалността,
когато слънцето изгрее вън.
© Joakim from the grave All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
