Feb 15, 2019, 3:18 PM

Призрак III

  Poetry
1.2K 3 0

След всеки път когато с теб се разделим,
и кажем си довиждане, до нови срещи.
Жадувам сладки мигове да споделим
и да ме сгряват спомени горещи.

 

Когато в мрака ме оставяш сам,
мечтая си как нощем ти ме посещаваш.
Безплътен призрак под брачният юрган-
с красив и буен огън ме даряваш.

 

Така сънувам чак до сутринта-
потъвам в тоя сладък сън.
Не знаеш как боли  реалността,
когато слънцето изгрее вън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Joakim from the grave All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...