Губиш се и пак се появяваш.

Гледаш ме с невиждащи очи

и бавно зад мен се прокрадваш

да триеш солените ми сълзи.

Не можеш - въпреки че искаш -

и напразно протягаш своята ръка.

Безплътен - тялото ми да притискаш,

не заблуждавай се в тази лъжа.

Живей  в своя свят, не идвай в моя.

Остави ме с моята тъга.

Отдай се на мрака и покоя

там, във вечните поля.

Слаб съм сега, но ще е до време,

отново ще изправя своята глава.

Тогава, и да тичаш ти след мене,

аз по своя път ще си вървя.

Съдбата мъдро е отредила -

тъга и радост за ръка да вървят.

Не мисли, че при мене е сгрешила,

просто греховете ми още ще кървят.

Отивай си. Не ме измъчвай.

Аз си имам своята борба.

Спаси себе си. Не се облъчвай,

с лъчите на човешка суета.

                       23.12.2000 г.