Губиш се и пак се появяваш.
Гледаш ме с невиждащи очи
и бавно зад мен се прокрадваш
да триеш солените ми сълзи.
Не можеш - въпреки че искаш -
и напразно протягаш своята ръка.
Безплътен - тялото ми да притискаш,
не заблуждавай се в тази лъжа.
Живей в своя свят, не идвай в моя.
Остави ме с моята тъга.
Отдай се на мрака и покоя
там, във вечните поля. ...