ПРИЗРАК ОТ МИНАЛОТО
ПРИЗРАК ОТ МИНАЛОТО
Ще се усмихнат ли очите ти на мен,
ще ме погалят ли с тъмен блясък,
когато споменът ми уморен
при теб се връща, но се разбива с трясък?
Очите ти – два въглена горещи в мрака,
залязват в мен и става много тъмно.
Помни, че много нощи чаках,
но зная, че едва ли пак ще съмне.
При теб се връщам като сутрешна роса,
покрила леко, бисерно тревата.
Помни - луната пак ще е луна...
но гаснат вече в мен слънцата!
На Н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
