ПРИЗРАК ОТ МИНАЛОТО
Ще се усмихнат ли очите ти на мен,
ще ме погалят ли с тъмен блясък,
когато споменът ми уморен
при теб се връща, но се разбива с трясък?
Очите ти – два въглена горещи в мрака,
залязват в мен и става много тъмно.
Помни, че много нощи чаках,
но зная, че едва ли пак ще съмне.
При теб се връщам като сутрешна роса,
покрила леко, бисерно тревата.
Помни - луната пак ще е луна...
но гаснат вече в мен слънцата!
На Н.
© Мери All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
