face04 (Таня Кирилова)
163 3746
24.08.2010 г., 19:41 ч.

Призрак в огледало 

  Поезия
791 0 3

Не помня

 

как съм стигнала дотук.

 

Пред мене барман,

 

чаша със „Мартини”.

 

И огледало,

 

в което призрак

 

без душа се моли.

 

Молитва като песен,

 

тъжна и протяжна.

 

А в ръцете свещ -

 

изгаряща по малко,

 

като восъчно проклятие

 

в очите на разпятие.

 

От тежки думи

 

сълзите са пресъхнали.

 

Безплодни раждат се

 

от  нямото присъствие.

 

Засядат със всяка глътка -

 

неизречени... стъписани.

 

Опиянени чакат

 

нечие завръщане.

 

Във димни облачета

 

сменят се пейзажи.

 

Разцъфнали надежди

 

с увехнали мечти.

 

Прокудени,

 

останали са несънувани

 

в отчуждени след обичане,

 

разминали се - две съдби.

 

Във бара призракът е сам

 

и с празна чашата от ”Мартини”.

 

Свещта догаря,

 

оставила  е восъчни следи.

 

А пламък – немощен,

 

във мрака се разтваря.

 

Като непогребан спомен

 

ще ми гори душата

 

и дълго в мене ще догаря.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??