12.02.2024 г., 10:51

Пробивът

944 1 2

 

 

                               на Христо Смирненски

 

 

 

Ще пробием прозрачната твърда стена

и ще минем свободни оттатък -

там, където разцъфват красиви цветя,

ще живеем с любов, без остатък.

 

Ще преминем - повярвай го, искай го, знам -

над Земята от лед и лъжи

ще прелитне искрящ и горещ ураган

и отново ще грейнат звезди.

 

Ще пробием към вечното отвори, да!

И през тях ще нахлуе живот,

а над него с божествена светлина

ще се плисне море от любов!

 

И човекът, преминал през сенки и мраз,

пак ще диша, но с пълни гърди.

Как бих искал там този човек да съм аз!...

Но на всеки ще кажа: - Върви!

 

Ще рисуваме слънце и синьо небе

и ще спим върху облака бял!

И ще бъде красиво!... Днес тука не е -

в този пошъл и сив карнавал.

 

И ще бъдем щастливи! Дори без криле

ще летим към пространства далечни!

Ще пробием стената. И ще стигнем небе...

Там, където душите са вечни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Мариане,Христо Смирненски не е умрял, за това което е писал!
    Умира от туберкулоза, но го подкрепят други, а не, тези които са му завиждали заради таланта!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...