12.02.2024 г., 10:51

Пробивът

939 1 2

 

 

                               на Христо Смирненски

 

 

 

Ще пробием прозрачната твърда стена

и ще минем свободни оттатък -

там, където разцъфват красиви цветя,

ще живеем с любов, без остатък.

 

Ще преминем - повярвай го, искай го, знам -

над Земята от лед и лъжи

ще прелитне искрящ и горещ ураган

и отново ще грейнат звезди.

 

Ще пробием към вечното отвори, да!

И през тях ще нахлуе живот,

а над него с божествена светлина

ще се плисне море от любов!

 

И човекът, преминал през сенки и мраз,

пак ще диша, но с пълни гърди.

Как бих искал там този човек да съм аз!...

Но на всеки ще кажа: - Върви!

 

Ще рисуваме слънце и синьо небе

и ще спим върху облака бял!

И ще бъде красиво!... Днес тука не е -

в този пошъл и сив карнавал.

 

И ще бъдем щастливи! Дори без криле

ще летим към пространства далечни!

Ще пробием стената. И ще стигнем небе...

Там, където душите са вечни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Мариане,Христо Смирненски не е умрял, за това което е писал!
    Умира от туберкулоза, но го подкрепят други, а не, тези които са му завиждали заради таланта!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...