на Христо Смирненски

Ще пробием прозрачната твърда стена

и ще минем свободни оттатък -

там, където разцъфват красиви цветя,

ще живеем с любов, без остатък.

Ще преминем - повярвай го, искай го, знам -

над Земята от лед и лъжи

ще прелитне искрящ и горещ ураган

и отново ще грейнат звезди.

Ще пробием към вечното отвори, да!

И през тях ще нахлуе живот,

а над него с божествена светлина

ще се плисне море от любов!

И човекът, преминал през сенки и мраз,

пак ще диша, но с пълни гърди.

Как бих искал там този човек да съм аз!...

Но на всеки ще кажа: - Върви!

Ще рисуваме слънце и синьо небе

и ще спим върху облака бял!

И ще бъде красиво!... Днес тука не е -

в този пошъл и сив карнавал.

И ще бъдем щастливи! Дори без криле

ще летим към пространства далечни!

Ще пробием стената. И ще стигнем небе...

Там, където душите са вечни.