4.01.2016 г., 17:35 ч.

Пробудени мълчания 

  Поезия » Гражданска
392 0 4

ПРОБУДЕНИ МЪЛЧАНИЯ

Осъмвах и замръквах

на незнайни гари.

Пропусках влакове -

с праволинейни служби.

Поемах по маршрути неизвестни,

осеяни със зрелищни пустини.

Пристъпвах елегантно.

В бяг лудешки

предъвквах грапавост -

уседнали победи и въздишки.

Форсираше съдбата ми -

по коловози голи -

до прага на връхлитащата зима.

.........

В Душата ми ехтят мълчания -

на късна есен острите мазоли -

прораснали и острозъби корени.

От тях напират стръкчета -

в мечтание -

да се разлистят в цветност -

лелеяни слова -

насъщна хлебност.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??