Пробудени мълчания
ПРОБУДЕНИ МЪЛЧАНИЯ
Осъмвах и замръквах
на незнайни гари.
Пропусках влакове -
с праволинейни служби.
Поемах по маршрути неизвестни,
осеяни със зрелищни пустини.
Пристъпвах елегантно.
В бяг лудешки
предъвквах грапавост -
уседнали победи и въздишки.
Форсираше съдбата ми -
по коловози голи -
до прага на връхлитащата зима.
.........
В Душата ми ехтят мълчания -
на късна есен острите мазоли -
прораснали и острозъби корени.
От тях напират стръкчета -
в мечтание -
да се разлистят в цветност -
лелеяни слова -
насъщна хлебност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
