Jan 4, 2016, 5:35 PM

Пробудени мълчания 

  Poetry » Civilian
484 0 4

ПРОБУДЕНИ МЪЛЧАНИЯ

Осъмвах и замръквах

на незнайни гари.

Пропусках влакове -

с праволинейни служби.

Поемах по маршрути неизвестни,

осеяни със зрелищни пустини.

Пристъпвах елегантно.

В бяг лудешки

предъвквах грапавост -

уседнали победи и въздишки.

Форсираше съдбата ми -

по коловози голи -

до прага на връхлитащата зима.

.........

В Душата ми ехтят мълчания -

на късна есен острите мазоли -

прораснали и острозъби корени.

От тях напират стръкчета -

в мечтание -

да се разлистят в цветност -

лелеяни слова -

насъщна хлебност.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??