Jan 4, 2016, 5:35 PM

Пробудени мълчания

  Poetry » Civic
775 0 4

ПРОБУДЕНИ МЪЛЧАНИЯ

Осъмвах и замръквах

на незнайни гари.

Пропусках влакове -

с праволинейни служби.

Поемах по маршрути неизвестни,

осеяни със зрелищни пустини.

Пристъпвах елегантно.

В бяг лудешки

предъвквах грапавост -

уседнали победи и въздишки.

Форсираше съдбата ми -

по коловози голи -

до прага на връхлитащата зима.

.........

В Душата ми ехтят мълчания -

на късна есен острите мазоли -

прораснали и острозъби корени.

От тях напират стръкчета -

в мечтание -

да се разлистят в цветност -

лелеяни слова -

насъщна хлебност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....