15.06.2011 г., 18:38

Пробуждане

833 0 10

 

Пробуждане

 

Подарък чер по късна доба

гравира кръст в око на скитник –

живот, залостен в спомен-битник

от градоносна, зла прокоба.

 

Забравен маг честит се смее.

Река лъчиста мигом плисва.

Звезда-лавина ме стъписва.

Сокол неистово се рее.

 

Ревниво съска трън обрулен,

разпятия среднощ подмята.

Тръпчив щурее кръговратът –

от властната любов пробуден...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...