Пробуждане
Тази история е и нова, и стара.
Всеки еднакво живота си кара.
По течението плува, разбираемо действа –
училище, работа, другари, семейство…
„Матрица“, ще кажеш. Моите почитания,
ала ний сме свободни, разумни създания.
Ако някой живее, спящ спокойно, това е,
защото така е избрал – да си трае
от масова злоба до дребна себичност,
от световните лидери до най-малката личност…
Съществуват и други – малко има от тях.
Те рискуват, макар че все пак ги е страх.
Те също сънуват, но сънят е вълшебен –
там човек не се чувства чак толкова дребен.
И досущ сомнамбули, със пламък в сърцата
се хвърлят направо на звяра в устата.
Още по-малобройни са тези, които
от кошмари измъчвани, си отварят очите.
И виждат със потрес, че, майка ѝ стара,
реалността е по-зле от кошмара.
До стената притиснати, те се съпротивляват,
и понякога – виж ти! – дори побеждават.
Че тези два вида са различни, е ясно.
Ала заедно те са ужасно опасни.
Радикални идеи, но с разум във тях –
от таквиз и най-хитрия злодей го е страх.
За порочния свят вече няма пощада.
Щом човек прояви я – бързо в битката пада.
Бунт. Надежда. Идеи. Ще поправим света!
Война. Отчаяние. И труп до трупа…
Ала ние успяхме, победихме… Нали?
За хората искахме радостни дни.
Да събудим мечтаехме всички в света…
но вместо това ги убихме в съня.
За Доброто се борихме до последния час,
ала ето, че Злото е по-доволно от нас.
Какво да направиш? Не би точно могъл
да те упъти човек тип „сомнамбул“.
Едно ще ти кажа, приятелю мой –
точно днес имаш шанс ти да станеш герой.
За велики дела не се чувстваш готов?
Прави малки неща, но с велика любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© irina Всички права запазени
