14.11.2021 г., 18:18

Пробуждане

1.5K 4 20

Прегърнах те…

и нежно те притиснах до сърцето си.

Помилва ме…

и вплете във косите ми ръцете си.

Докоснах те…

и слънце във очите ми блести.

Усмихна се,

в любов вълшебна ти ме посвети.

Целуна ме,

впи жадни устни в мойте.

Усетих те,

преплетох пръстите си в твойте.

Погледнах те,

а погледът изпълнен със любов.

Жадуваш ме…

на тялото усетих тръпнещия зов.

Танцуваме…

в най – хубавият танц и аз съм дама.

Вълшебство е,

че ти до мен си, че сме двама. 

Огледах се…

и осъзнах , че теб до мен те няма.

Събудих се…

не е реалност, а е сън и е измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Миночка!💖
  • Скити, любовта има невероятна способност, да събира двама души,сънят е само аперитива на живота! Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Митко! Всяко твое посещение е удоволствие за мен! Благодаря!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...