14.11.2021 г., 18:18

Пробуждане

1.5K 4 20

Прегърнах те…

и нежно те притиснах до сърцето си.

Помилва ме…

и вплете във косите ми ръцете си.

Докоснах те…

и слънце във очите ми блести.

Усмихна се,

в любов вълшебна ти ме посвети.

Целуна ме,

впи жадни устни в мойте.

Усетих те,

преплетох пръстите си в твойте.

Погледнах те,

а погледът изпълнен със любов.

Жадуваш ме…

на тялото усетих тръпнещия зов.

Танцуваме…

в най – хубавият танц и аз съм дама.

Вълшебство е,

че ти до мен си, че сме двама. 

Огледах се…

и осъзнах , че теб до мен те няма.

Събудих се…

не е реалност, а е сън и е измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Миночка!💖
  • Скити, любовта има невероятна способност, да събира двама души,сънят е само аперитива на живота! Много ми хареса!
  • Благодаря ти, Митко! Всяко твое посещение е удоволствие за мен! Благодаря!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...