BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
30.04.2013 г., 8:16 ч.  

Пробуждане 

  Поезия » Друга
592 0 7

Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик

от бездните на океана.

Сега съм сякаш сън -

жадуват чистото небе

прозрачните ми длани.
Поисках да усетя как

животът се разлива
в хладното ми тяло,

да впия здраво нокти

в тоя смъртен бряг.
И да започна отначало.
Изгубеното да не диря.
В едничка шепа кал
светът ми днес е цял.

Но аз съм чист. Солта
лекува безпощадно рани.
Сърцето ми едва-едва
побира се в гърдите!
И всеки парещ дъх, поет
през мълчаливи мъки,
твой е, източно сияние.
До свършека на дните.

 

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??