Пробуждане
Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе
прозрачните ми длани.
Поисках да усетя как
животът се разлива
в хладното ми тяло,
да впия здраво нокти
в тоя смъртен бряг.
И да започна отначало.
Изгубеното да не диря.
В едничка шепа кал
светът ми днес е цял.
Но аз съм чист. Солта
лекува безпощадно рани.
Сърцето ми едва-едва
побира се в гърдите!
И всеки парещ дъх, поет
през мълчаливи мъки,
твой е, източно сияние.
До свършека на дните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Поздравления!
