Пробуждане
Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе
прозрачните ми длани.
Поисках да усетя как
животът се разлива
в хладното ми тяло,
да впия здраво нокти
в тоя смъртен бряг.
И да започна отначало.
Изгубеното да не диря.
В едничка шепа кал
светът ми днес е цял.
Но аз съм чист. Солта
лекува безпощадно рани.
Сърцето ми едва-едва
побира се в гърдите!
И всеки парещ дъх, поет
през мълчаливи мъки,
твой е, източно сияние.
До свършека на дните.
© Александър All rights reserved.
Поздравления!
