Пробуждане
Пробуждане
Ще се спусна в съня ти воалена,
крехка, нежна и лека – ефир;
и със устните – топли и алени –
ще разлея навред еликсир.
Ще се сгуша във тебе, притихнала
като дух в твойте мъжки гърди;
ще се вслушвам в дъха ти, усмихната,
и в сърцето ти – как ще тупти...
И когато през щорите спуснати
лъч от слънце проправи си път,
ще целуна теб нежно по устните –
да съм спомен без кръв и без плът.
Щом зората накаца по клоните
и пробуден изпратиш нощта,
в твойта пазва дълбоко във лоното
ще е свила гнездо любовта.
27.02.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анахид Чальовска Всички права запазени
