ПРОЦЕДУРАТА Е СЪЩАТА...
Вдигам телефона, когато съм самотна.
Често ми се случва - нали съм безработна!
Само кликвам - уговорено е между нас.
Ти звънваш и чувам бодрият ти глас.
И следват поздравите и въпроси рой,
Но кой да ги задава първи, кой?
Къде си, как си, чувам ли, пътуваш ли?
Хиляда мисли в мозъка нахлуват ми.
Но... днес със теб не мога да говоря.
Със теб са явно близките ти хора.
И се разделяме до утре със надежда.
Оставам пак сама и поглед свеждам.
А утре... процедурата е същата:
Дали са там децата или тъщата?
Ще питаш как съм, в знак на уважение,
А аз ще се изпълня с умиление.
Ще ти благодаря със думи мили,
Събираща последните си сили.
Подсмърчам и... сълза отроних май.
Какъв добър приятел си... до край!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
