ПРОЦЕДУРАТА Е СЪЩАТА...
Вдигам телефона, когато съм самотна.
Често ми се случва - нали съм безработна!
Само кликвам - уговорено е между нас.
Ти звънваш и чувам бодрият ти глас.
И следват поздравите и въпроси рой,
Но кой да ги задава първи, кой?
Къде си, как си, чувам ли, пътуваш ли?
Хиляда мисли в мозъка нахлуват ми.
Но... днес със теб не мога да говоря.
Със теб са явно близките ти хора.
И се разделяме до утре със надежда.
Оставам пак сама и поглед свеждам.
А утре... процедурата е същата:
Дали са там децата или тъщата?
Ще питаш как съм, в знак на уважение,
А аз ще се изпълня с умиление.
Ще ти благодаря със думи мили,
Събираща последните си сили.
Подсмърчам и... сълза отроних май.
Какъв добър приятел си... до край!
© Нели All rights reserved.
