Когато слънцето усмихнато изгрее,

с безброй красиви танцуващи лъчи,

аз сякаш виждам в слънчева картина,

прегръдката на влюбените ти очи.

Запяват в мене весели капчуци,

долавям хор на хиляди звънци,

които ваят песен от небесни звуци,

взаимствана от нашите предци.

И тръгвам волно устремена,

понесла слънце в двете си ръце,

да срещна теб вълшебно преродена,

в бял дъжд от бяло сбъдване.

Но се събуждам без тебе и откривам,

че това било е всъщност само сън,

и уж съня-илюзия в сълза изтривам,

а мечтата сладка не спира да горчи.

Но щом отново ме погледнеш ти,

с усмихнати, влюбени очи, снегът

на ледената зима в мен се топи,

в дните ми пролет слънчева цъфти,

мечта красива в полет бял звъни.

Забравям намръщените облаци зли,

букет красиво щастие в сърцето ми

пак вали, вълшебен изгрев ме гали

с розови лъчи, дъга седемцветна

в небето над мен сбъднато блести,

изтрива до бяло, черното преди,

в радост облича  всички тъжни дни.