Oct 4, 2020, 6:45 PM  

Прочети ме любов

  Poetry » Love
824 0 0

 

Когато слънцето усмихнато изгрее,

с безброй красиви танцуващи лъчи,

аз сякаш виждам в слънчева картина,

прегръдката на влюбените ти очи.

Запяват в мене весели капчуци,

долавям хор на хиляди звънци,

които ваят песен от небесни звуци,

взаимствана от нашите предци.

И тръгвам волно устремена,

понесла слънце в двете си ръце,

да срещна теб вълшебно преродена,

в бял дъжд от бяло сбъдване.

Но се събуждам без тебе и откривам,

че това било е всъщност само сън,

и уж съня-илюзия в сълза изтривам,

а мечтата сладка не спира да горчи.

Но щом отново ме погледнеш ти,

с усмихнати, влюбени очи, снегът

на ледената зима в мен се топи,

в дните ми пролет слънчева цъфти,

мечта красива в полет бял звъни.

Забравям намръщените облаци зли,

букет красиво щастие в сърцето ми

пак вали, вълшебен изгрев ме гали

с розови лъчи, дъга седемцветна

в небето над мен сбъднато блести,

изтрива до бяло, черното преди,

в радост облича  всички тъжни дни.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...