22.12.2022 г., 13:08 ч.

Прочит на огледалото 

  Поезия
170 1 3

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО

 

... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –

чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,

с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,

стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм,

вежди, чело – три Сахари, в Нищото провесен нос,

чарковете ми са стари – а пък няма нововнос! –

 

торсът с раменния пояс, кръстът, който не държи,

туй, що с кеф наричам „Мое!”, то не ми принадлежи,

чантата, чадъра, шала, къща с двор и банков влог? –

всичко туй е ала-бала с трайност ден до пладне срок,

пеш Вселените избрисал, в огледалото чета –

Господи, бях просто мисъл! – в светъл полет над света.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??