Прочит на огледалото
ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
... в огледалото ме гледа стар, противен вече, тип! –
чорлава брада в безреда, сбръчканяк по черен слип,
с кротък поглед на несвестник, сякаш ме е треснал гръм,
стар, прочетен вече, вестник! – уж, съм аз, а пък не съм,
вежди, чело – три Сахари, в Нищото провесен нос,
чарковете ми са стари – а пък няма нововнос! –
торсът с раменния пояс, кръстът, който не държи,
туй, що с кеф наричам „Мое!”, то не ми принадлежи,
чантата, чадъра, шала, къща с двор и банков влог? –
всичко туй е ала-бала с трайност ден до пладне срок,
пеш Вселените избрисал, в огледалото чета –
Господи, бях просто мисъл! – в светъл полет над света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
