Прочит на сутрешната преса
ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА
... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил,
а градът се заключва, зарешетва се, пуща кепенците,
и през калните локви таксиджиите карат със сто,
ще заспя в листопада – бяло старче със кротка деменция,
преброил две и двеста през летежа на всяко листо,
и по късия ден, и по всичко през него личи си, че
за последен път лятото тръска грива и лъвска глава,
наркодилърът фичва маратонките свои на жиците –
ненормалното даскало през голямото пафка трева,
и дори новините до гуша на всички са втръснали,
все палежи, убийства, все простреляни мутри, войни –
и са празни и страшни като български черкви без кръстове,
и прииждат към нас – дълги! – зимните нощи и дни,
със кафенцето днес отворете си, моля ви, вестника! –
там е вапцано всичко с баданарка в изящни бои.
Пише черно на бяло, че животът – по-хубав от песничка,
се отлага за утре – или няма да се състои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
