Sep 2, 2024, 11:23 AM

Прочит на сутрешната преса

  Poetry
448 3 2

ПРОЧИТ НА СУТРЕШНАТА ПРЕСА

 

... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –

и е просто мираж онзи шеметен месец април,

даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,

върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил,

 

а градът се заключва, зарешетва се, пуща кепенците,

и през калните локви таксиджиите карат със сто,

ще заспя в листопада – бяло старче със кротка деменция,

преброил две и двеста през летежа на всяко листо,

 

и по късия ден, и по всичко през него личи си, че

за последен път лятото тръска грива и лъвска глава,

наркодилърът фичва маратонките свои на жиците –

ненормалното даскало през голямото пафка трева,

 

и дори новините до гуша на всички са втръснали,

все палежи, убийства, все простреляни мутри, войни –

и са празни и страшни като български черкви без кръстове,

и прииждат към нас – дълги! – зимните нощи и дни,

 

със кафенцето днес отворете си, моля ви, вестника! –

там е вапцано всичко с баданарка в изящни бои.

Пише черно на бяло, че животът – по-хубав от песничка,

се отлага за утре – или няма да се състои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • "и са празни и страшни като български черкви без кръстове,
    и прииждат към нас – дълги! – зимните нощи и дни,"
    Тежък стих - безкомпромисно реалистичен! Браво, Валерий!
  • Пише черно на бяло, че животът – по-хубав от песничка,
    се отлага за утре – или няма да се състои.

    Така си живеем - в очакване.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...