7.06.2023 г., 20:35

Прочит на времето

545 1 0

Всевидима и всеобхватна тежка криза,

гнети и трови дишащото, крехко същество.          

В съвремието с хитрост вирусно навлиза

и сраства се с безчувственото общество.

 

Кой днес готов е коренът ѝ да изтръгне,

разчел кроежите в поквареното ѝ сърце.

Въоръжен да страда, даже да издъхне,          

да конфронтира злото прямо във лице.

 

Отявлената криза, логична е последица

от управлението на безбожни политици.

Съставили убийствена в ядрото си поредица,

стратегия прокарана безшумно по терлици.

 

Отхвърлят Бог, вживяват се за мощни господари.

В посоката от тях желана ни отвеждат,

а ние автентичните си свободи сме им предали,

дори с живота на децата ни се разпореждат.

 

Решението пола в джендър да предефинират

е следствие на сатанинското им управление.

В името на толерантността, злото промоцират,

осакатяват безпощадно младото ни поколение.

 

Така е тъжно, че народът склонен е да се подава,

приел натрапеното без Господно управление.

И днес душата си безропотно на дявола продава,

отхвърлил Този, който е единствено спасение.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...