Продавачът на безсъници (Когато мракът тихо се събужда...)
Продавачът на безсъници
(Когато мракът тихо се събужда...)
Когато сянката
на всякакво приличие
се разсъблича
бавно
в тъмното
и само твоите въздишки
я допълват...
Когато стълбите,
забързани от тичане,
изтръпнат
и загубят усета
за всичко съществуващо
под укора на времето,
тиктакащо
във себе си...
Тогава мракът
тихо
се събужда.
И с него –
продавачът на безсъници.
Не чака в хоризонта
да изстине
залезът
и го разлива полунощно
без въпроси
в очите
на трептящи пеперуди...
Краде сърцата на
безкрилите ми птици
и пие
светлите секунди
обозримост
на сухи капки
илюзорно недокосване.
Измежду пръстите му
пъстрокрило
се процеждат
на струйки вятър
лунните зеници...
А той се смее
и разказва приказки
до съмнало.
И днес не позволява
да заспивам...
http://www.vbox7.com/play:27b3a390
Експеримент под формата на нетипичен за мен бял стих..
Специални благодарности на vitaniya (Витания), че ми позволи да използвам ключовата фраза от нейния стих „Продавачът на дъжд” в заглавието и текста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
