Продължавай...
Спокойно, със теб съм, държа ти ръката.
Такова е времето, нямаш вина...
Мълчиш, но аз съм безумно ината,
не бих те оставила сам във това...
Изобщо не бих позволила да страдаш,
само да имах подобен размах...
Бих те отвлякла далече от Ада,
далеч от безсъние, болка и страх...
До дъно сълзите бих пресушила,
спомен да нямаш, че бил си сломен...
Сърцето си давам ти, цялата сила,
която все още намирам във мен...
Дръж се, това е, път се намира.
Дотук оцелял си - имаш талант...
Не давай на вярата в теб да умира.
Продължавай - нямаш друг вариант...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Русева Всички права запазени
Хареса ми!