4.02.2009 г., 8:14

Продължавайки

727 0 7
През ръцете ми преминаваха
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и
хляба, и кръста си...
А в очите ми
още не гаснат звездите
И не стихват сърдечните удари.
Бият ритъмно...Поривни.
Във косите ми водопади
- бели истини.
Под краката ми кални следи.
Заличавам ги. Бързам...
Чертая нови валози.
А в сърцето макар
бушуват отколешни рани.
И утринни спазми.
По пръстите -
утрешни залези лепнат,
кървави...
Но във мене са хлябът и кръстът.
Вдигам глава.
Продължавайки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...