4.02.2009 г., 8:14 ч.

Продължавайки 

  Поезия » Друга
564 0 7
През ръцете ми преминаваха
пясъчни бури.
И изтече през пръстите
много вода.
Във ръцете си нося и
хляба, и кръста си...
А в очите ми
още не гаснат звездите
И не стихват сърдечните удари.
Бият ритъмно...Поривни.
Във косите ми водопади
- бели истини.
Под краката ми кални следи.
Заличавам ги. Бързам...
Чертая нови валози.
А в сърцето макар
бушуват отколешни рани.
И утринни спазми.
По пръстите -
утрешни залези лепнат,
кървави...
Но във мене са хлябът и кръстът.
Вдигам глава.
Продължавайки...

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??