22.02.2017 г., 23:54

"Продължение".......

934 0 0

104/Навярно помниш, по начало,

че съм от селски произход,

но времето ми извървяло,

се блъска в градски ледоход.

О, пъпа ми е хвърлен в село

и аз във всяко мое дело,

си спомнях моя произход

и в село пò се чувствах гот!

Но с мен в живота тъй се случи,

че като древния Адам,

не можех да остана там,

 вратата рая си заключи!

Вземаха родния ми дом,

със произвол и без закон!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...