4.04.2017 г., 11:51

Продължение....

820 0 0

141/ Това е глупав хуманизъм!

Във най-жестоката война

и варварите  в нас навлизат,

ний  да стои ме настрана!?

Аз Бога ми, не го разбирам,

от яд, и думи не подбирам!

От варварите като в Рим,

Ще можем ли да се спасим?!

Защо във детската градина,

ще пуснем Вълчо да влети

и  чак тогава да мъстим

и да се тюхкаме с години!

Сега е време да не спим-

каквото можем да спасим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...